"Куфарчета с пари? Няма такова нещо": Васил Терзиев пред ДВ

ДВ: Когато говорим за проблемите на София, първите две асоциации обикновено са "ремонт на ремонта" и мръсният въздух. Да започнем с ремонтите: фирмите, които са отговорни за ремонта на "Графа" и  които пренареждат отново жълтите павета, са същите фирми, с които Вие ще трябва да работите, ако бъдете избран за кмет. Как ще ги накарате да работят по-качествено?

Васил Терзиев: Всичко започва с процеса на възлагане. В момента проектиране и изпълнение се смесват в едно - тоест, целият процес за такъв тип дейност не е оптимален. Бихме променили процеса, така че да има много голямо разделение между проектантската работа, публичните обсъждания, обществената поръчка, изпълнението. Не може един изпълнител да има задание от три реда. Един от другите проблеми е несъразмерността на глобите. Когато един проект е за няколко милиона, а глобите са десетки хиляди, нямаш голям стимул да изпълниш нещата както трябва. Особено като няма и черни списъци, вкарването в които те прави нежелан партньор на общината.

ДВ: Това не създава ли риск много компании да се откажат от обществените поръчки?

Терзиев: Не би трябвало. Когато има ясни правила, а не нагласени търгове, няма причина те да не участват. 

ДВ: "Александър Невски" е емблемата не само на София, но до голяма степен и на България. Каква е Вашата визия за площада около храм-паметника, който също се ремонтира?

Терзиев: Част от визията е максимално много от тези пространства да бъдат освободени от коли. Да има повече въздух и място за пешеходци, колоездачи и алтернативен транспорт. Една от основните ни теми е здравето. Какво трябва да направим, за да може максимално много хора да водят активен и здравословен начин на живот. Да слязат от колите, но не по принуда, а по желание, защото градският транспорт е по-бърз, има повече трасета за алтернативно придвижване, колелета, тротинетки.

ДВ: Вие сте човек от бизнеса. Улица "Съборна" не е пешеходна зона заради бизнеса - собствениците на магазини, които настояват да си паркират отпред. Ако собствениците на търговски обекти в районите, които искате да направите пешеходни, се вдигнат срещу Вас, как ще се справите?

Терзиев: С убеждаване. Много от предизвикателствата са свързани с комуникация - защо за мен, като собственик на апартамент на "Шишман" или на магазин на "Съборна", е добре това да бъде пешеходна зона. Как общината ще се погрижи за проблемите - боклук, шум, паркиране на автомобила ми. Когато се отговори на тези въпроси и се даде перспективата, че това би направило твоя имот значително по-скъп, дискусията става по-различна. Когато обясниш на хората и им покажеш защо за тях това е полезно, според мен може да бъде много по-различно. Пак опираме до това, че трябва да имаш цялостна визия за развитието на града - къде трябва да има пешеходни зони и как трябва да изглеждат.

ДВ: А къде трябва да има пешеходни зони?

Терзиев: Колкото може повече в центъра, като това все пак изисква анализ и на трафика.

ДВ: Един пример: коя улица?

Терзиев: "Мария Луиза". Това ми е мечтата - да имаме най-дългата пешеходна зона в Европа. От Централна гара, през "Мария Луиза", "Витошка" до НДК - за пешеходци, колелета и тротинетки.

ДВ: А какви мерки ще предприемете за по-чист въздух? Планирате ли и Вие да бутате сградите, които пречат на проветряването на града?

Терзиев: Не, засега не планираме бутането на сгради. Много от коридорите са застроени. Това, което може да се направи, е да се ограничат калните петна по кварталите - калта, която се вдига, защото се паркира по зелени площи.

ДВ: Но на много места в новите квартали тези парцели са частна собственост.

Терзиев: Така е, но частна или не, не би трябвало да паркираш върху зелена площ. Втората мярка е свързана с твърдите горива - да се насърчат домакинствата да подменят източниците си. Заложили сме над 3000 домакинства да минат на термопомпи и пелети, за да не се горят дърва, въглища, гуми. Не на последно място и автомобилите. Налагането на нискоемисионната зона, която би трябвало да бъде факт, но понеже не е достатъчно добре комуникирана, ще се поотложи истинското ѝ въвеждане. Насърчаването на повече електрически автомобили, изграждане на инфраструктура за такива, насърчаване и на такситата да минават към това.

ДВ: А Вие карате ли колело?

Терзиев: Да, едно време се придвижвах само пеша и с колело.

ДВ: Възможно ли е да караш спокойно колело в София и да стигнеш от точка А до точка Б?

Терзиев: Зависи къде. Моят прочит е, че не е мислено какво искаме да постигнем с велоалеите. Дали те са за придвижване или за спорт. Ако е за спорт, можеш да разграфиш един парк. Когато мислиш за транспортна инфраструктура, трябва да помислиш къде са ринговете, кое с кое е свързано, така че от всеки един квартал да можеш да стигнеш до другите точки, за да се придвижиш. За момента тя е на парче - свършва в нищото, зле поддържана е.

ДВ: Как е възможно през 1905 година да бъде открита велоалея между центъра и Панчарево, а днес, както казвате, да се правят на парче?

Терзиев: Това е един от големите проблеми като цяло в управлението на общината. Не че не се правят неща, но се правят на парче. И тогава крайната полза за потребителя я няма. Имаш автобусен транспорт, метро, трамваи, но спирките са направени по начин, който е неудобен, защото не е мислено за цялостната услуга. Какъв е начинът на планиране? Той рядко стъпва на данни, на авангардни неща, като например да си направиш дигитален двойник на града, да му наложиш транспортната инфраструктура, да моделираш какво се случва с автомобилен трафик, с алтернативни трасета, взаимодействията на различни видове транспорт, за да кажеш - тук трябва да има спирка, тук трябва да се направи продължението на метрото, буферен паркинг.

ДВ: Да поговорим за политика: кога ще видим кандидати за общински съветници?

Терзиев: До средата на септември.

ДВ: Ако не спечелите мнозинство в общинския съвет и партиите и организациите, които Ви издигат, се разберат за партньорство с ГЕРБ, Вие ще ги подкрепите ли?

Терзиев: Зависи за какво. За мен всяко едно мнозинство е приемливо, стига да защитава публичния интерес, да води до прозрачно управление, да води до това гражданите да са сигурни, че публичният ресурс е използван правилно. Независимо коя е партията.

ДВ: Тоест, не изключвате коалиция с ГЕРБ?

Терзиев: Не казвам подобно нещо. Казвам, че най-важното нещо е защитата на публичния интерес. Всички тези 61 човека преди всичко защитават интереса на 1,6 милиона граждани. Аз, като евентуален бъдещ кмет, бъдещите райони кметове, независимо от коя партия, защитаваме интереса на абсолютно всички. Може да имаш различни виждания какъв е пътят, но не можеш да тръгнеш от партийна линия и дисциплина, а кое е правилно за гражданите.

ДВ: От гледна точка на реалната политика обаче мнозинствата в общинския съвет трябва да бъдат договаряни.

Терзиев: Няма начин на въпроса какво би станало да бъде отговорено ясно. Мнозинство за какво? За определено назначение, за определена политика. Според мен по-скоро би имало различни мнозинства за различни градски теми. За едно нещо може да те подкрепят от ГЕРБ, за друго от "Левицата", за трето - от "Възраждане". Но в крайна сметка това е сблъсък на идеи.

ДВ: Без да навлизаме в сензации за семейството Ви, въпросът ни е: чувствате ли се привилегирован?

Терзиев: Много е лесно човек да каже: "Аз съм се изградил сам". Не е така. Всеки един от нас е резултат от много хора, които са вложили в него - родители, учители, университетски преподаватели, приятели, колеги, партньори. Аз имам уважение към всеки един, който ми е помогнал да бъда по-добра версия на себе си. От гледна точка на това, което хората разбират като привилегия - нечестен старт, куфарчета и т.н., няма такова нещо. Сам съм си постигнал академичните успехи, сами сме си развивали бизнеса с пари на клиенти. Тази част от привилегията я няма.

ДВ: Ако срещу Вас стои човек, чиито родители са били жертва на комунистическия режим, какво ще му кажете?

Терзиев: Че смятам, че е абсолютна несправедливост. Днес някакви хора говорят за "Народен съд" и за Белене. Представям си какво би станало, ако някой те обвини за враг на народа. Бъдещето на теб, твоите деца, без значение колко са учили, как са възпитавани, е отрязано. Не мога да го приема. Моето разбиране за това как трябва да изглежда нашето общество следва много по-просветителски и ренесансов модел, в който човекът има стойност. Където те съдят за това кой си и какво си направил, а не такива странни фактори, при които с лека ръка елиминираш цялата интелигенция на една нация.

ДВ: И все пак - какво ще му кажете?

Терзиев: Бих го разпитал. Вярвам, че ако искаш да дадеш истинско извинение, можеш най-добре да го дадеш чрез делата си. Ако съжалявам за нещо, моята отговорност е да работя всеки ден никога подобно нещо да не се случва. С такъв човек ще си поговоря, за да имам по-голяма емпатия и разбиране за това какво се е случило.

ДВ: Ако приемем, че изпитвате някаква вина за това, което са сторили Ваши роднини в миналото, това, което правите сега, опит да не се повтори ли е?

Терзиев: Със сигурност изкупването на вина не е нещо, което ме движи. Нямам такова дълбоко чувство за моята отговорност. При мен е разбиране, че това е цената, която аз трябва да платя, за да имаме едно по-успешно общество, в което тези неща не са на дневен ред.

ДВ: Как може да се сложи край на тази война между комунисти и антикомунисти, белязала политическия живот в България през последните десетилетия?

Терзиев: Когато много от нещата, които се отлагат от 30 години, бъдат реализирани. Първо - да има правилен прочит на историята. Какво се е случило след Втората световна война? Как е изглеждало "Второто освобождение" (по филма на проф. Келбечева), добрите и лошите страни на социализма. Това да влезе в учебниците, да се направят музеите, в които да се показва наистина какво се е случило. За някои неща е изпуснато историческото време - отваряне на досиета, лустрация. Нещо, което трябва много отдавна да е станало.

Основното е хората да разберат, че трябва да гледаме в бъдещето. Колкото повече гледаме в миналото и намираме поводи за разделение, толкова повече погледът ни се отдалечава от това, което трябва да бъде. Наскоро казах на една среща с граждани: комунист, антикомунист, всички ние дишаме един и същи въздух, караме по едни и същи разбити улици, страдаме от едни и същи проблеми на града. Ако искаме да живеем в по-добър град, трябва да ни бъде съвсем друго сечението, по което гледаме кое е добре за нас и кое не е.

ДВ: Казахте "добрите и лошите страни на социализма". Кои са добрите?

Терзиев: Аз не мога да бъда най-обективният изследовател на социализма, защото не съм живял толкова време в социалистическа България. Това, което хората отчитат като позитив, е сравнително спокойният начин на живот, който, общо взето, всеки ден е предсказуем. Без много стрес и отговорност. За много хора смяната на динамиката и разбирането, че ти си отговорен за съдбата си, а не държавата, е предизвикателство. Затова си спомнят с умиление за онзи период.

ДВ: Каква е мисията Ви в едно изречение?

Терзиев: Това, с което ставам, като си мисля за кметския пост: как да направим София град, в който всеки един от нас е много щастлив и от който е изключително горд да бъде част.

ДВ: Бойко Борисов, Еди Рама - първо кметове на столици, после премиери. Васил Терзиев къде се вижда след десет години?

Терзиев: На плаж на Бахамите (смее се). След десет години се надявам да видя много млади и успешни хора да влязат в българската политика и да разберат колко е важно тяхното участие в тези процеси и че техният успех трябва в един момент да започне да служи на обществото.

*****

Вижте и това видео от архива ни: