1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Балканите - периферия на периферията

6 септември 2012

Кризата в еврозоната кара ЕС да клони към замразяване на плановете за присъединяване на страните от Западните Балкани. Стратегията "да изчакаме и да видим какво ще се случи" може обаче да се окаже измамна за всички.

https://p.dw.com/p/164Dw
Снимка: Fotolia

Този извод се съдържа в доклад на независимия Европейски съвет за външна политика, озаглавен “Периферия на периферията: Западните Балкани и кризата в еврозоната”. С Димитър Бечев, автор на доклада и директор на българския клон на Съвета, разговаря Антоанета Ненкова.

Фактите на напредъка

В края на юни Черна гора започна преговори за присъединяване към ЕС. Надеждите й са, че ще бъде приета в ЕС за едно десетилетие. И Сърбия отбеляза напредък по пътя към Европа, след като през март получи статут на кандидат за членство. Босна и Херцеговина може да внесе молба за еврочленство още тази година, а през януари Косово започна диалог за визова либерализация с Еврокомисията. Хърватия е най-напред: през юли 2013 г. тя ще стане 28-та страна-членка на Евросъюза.

Доскоро Балканите се ръководеха от убеждението, че ЕС е износител на просперитет. Поне в добрите времена беше така. Но сега нещата се промениха - във времена на криза ЕС изнася май по-скоро нестабилност. И все пак: без евроразширяването натискът за политически и институционални реформи би бил на практика нулев, категоричен е Димитър Бечев. Случаят с бившия хърватски премиер Иво Санадер, който бе изправен пред съда за корупция, демонстрира много добре какво може да се постигне, когато изискванията на Брюксел се изпълняват.

Но въпреки логиката и всички тези факти, между уморения от разширяването Евросъюз и балканските елити, които виждат реформите като заплаха, се е установило мълчаливото съгласие, че е по-добре да се изчака.

Bulgarien EU Fahnen Flaggen
България е вече 5 години в ЕС, но все още не е научила всички уроциСнимка: Fotolia/Boris Znaev

Какво губят Балканите?

От това негласно съгласие губят най-вече седемте страни от Западните Балкани. Въпреки че две трети от търговията им е с ЕС, спадналото търсене за износа от региона дестабилизира балканските икономики, се посочва в доклада.

Димитър Бечев предупреждава, че ЕС трябва да премести фокуса на вниманието си от въпросите на сигурността към икономическите проблеми. Слабият растеж и пресъхналите капиталови потоци, набъбващите държавни дългове и стагнацията силно намаляват подкрепата за провеждането на онези реформи, за които ЕС настоява.

Тъмната страна на европеизацията

Пълзящата нагоре безработица е друг щрих от тъмната страна на балканската европеизация. Цифрите са между 13% и 18% за Албания и Черна гора, и 31% и 40% за Македония и Косово. Масовата безработица също подкопава подкрепата за реформите - само в Сърбия от началото на годината е имало 24 стачки срещу промените.

Евентуалното излизане на Гърция от еврозоната също би предизвикало шок във вече отслабените от кризата икономики на страните от Западните Балкани. Ще се стигне не толкова до директен срив, колкото до допълнително влошаване на и без друго тежкото икономическо положение в региона. А това значително ще забави възстановяването след кризата, включително и в България и Румъния, уточнява Бечев.

Griechenland Tempel ohne Kopf
Гръцкият провал - шок и за БалканитеСнимка: picture-alliance/dpa

Краят на еврофилията

Кризата в еврозоната и евентуалното замразяване на евроразширяването крие рискове и за самия ЕС. В Хърватия и в Сърбия например т. нар. еврореализъм взима връх над еврофилията, сочи анализът.

Дори популярността на ЕС да остане като цяло на прилично ниво, това ще означава не безусловна поддръжка за Брюксел, а по-скоро осъзнаване, че остъства друга, по-привлекателна алтернатива. Ето защо Брюксел би следвало да възстанови доверието в процеса на разширяване, смята Бечев. Ако това не се случи, други амбициозни сили като Русия, Турция и Китай ще използват създалите се пролуки. А поуката за Евросъюза ще е, че е най-важният играч в региона, но далеч не единственият.

Автор: А. Ненкова, Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми