1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво разкри казусът "Главчев"

17 ноември 2017

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. В същото време този казус се оказа лакмус, който направи видимо нещо много страшно, твърди И. Дичев.

https://p.dw.com/p/2noJT
Цвета Караянчева и Димитър Главчев
Снимка: BGNES

Ако трябва да признаем едно качество на г-н Борисов, това е бързината, с която финтира опонентите си. Анализаторите още разсъждаваха по въпроса дали ГЕРБ ще спечели или ще загуби от оттеглянето на парламентарния шеф. И окайваха трудностите по избора на негов заместник. А ето: пас, дрибъл, удар с глава - и г-жа Караянчева вече е на високата трибуна.

Другото, което следва да оценим по достойнство, е желязната дисциплина в партията му. До последно нейни представител(к)и, включително въпросната Караянчева, самоотвержено, да не кажем самоунижително, отбраняваха линията „Мажино“ - за да може Борисов да дойде на белия кон и да направи обединяващ, щедър жест на национално единство. Така спечелиха точки. Спечели и опозицията. Доволни са и гражданите-телезрители.

Що е то демокрация

Разбира се, г-н Главчев извърши нещо недопустимо за една парламентарна демокрация. Многократно слушах по разни новини изказването на г-жа Нинова и в него нямаше нищо обидно за българския парламент. Тъкмо обратното: тя призоваваше колегите си да не позволяват на г-н Борисов да ги нарича „безделници". Главчев можеше бързичко да се извини, да обясни, че не е разбрал добре. Само че, може би под натиск на парламентарната си група, той реши да се заинати. Пожеланието и проф. Христов да се оттегли заради дебилизиращото му изказване, е един вид спасяване на достойнството - разбира се, че е добре редовият соц-депутат да намери кураж и да подаде оставка, но все пак не е същото. Единият има власт, другият - не.

Най-много ме зарадва това, че множество десни фейсбукари, даже вестник като „Дневник“, заеха страната на опозицията, въпреки заявената си от години неприязън към БСП. Въпросът е принципен: демокрацията не е просто власт на някакви 50+1% над останалите. Демокрация има там, където мнозинството зачита малцинството. В този случай парламентарно, в други - етнически, сексуално, икономически, здравно, възрастово и т.н. В развитите демокрации отстъпват на опозицията важни постове в комисии, особено такива, които контролират мнозинствата. Предложението на г-н Борисов след изборите Корнелия Нинова да оглави парламента беше стъпка в тази посока - може би твърде голяма за начало, но все пак добър знак. Да изгониш обаче лидера на опозицията, защото те критикува - това е заявка за начало на диктатура.

Лакмусът "Главчев"

Впрочем, целият скандал тече в момент, в който над България се сгъстяват облаците на авторитаризма. Подхванатата ревизия на прехода с промяна на Конституцията и ретроспективно действащи закони е не само популистко гъделичкане на масовите страсти: това е директна заплаха за саморазправа с противници. Нали видяхте с кого започна ревизията? Със същата лидерка на опозицията - г-жа Нинова, с Иво Прокопиев, собственик на опозиционно настроени медии. Кой да се готви? Карадайъ? Дончев? Донев?

Ивайло Дичев
Проф. Ивайло ДичевСнимка: BGNES

Подобна „гонка по устав“ съпътства днес авторитарния обрат във все повече страни. Измисли го Путин, подеха го Ердоган и Орбан, сега го практикува младият саудитски престолонаследник, който се саморазправя с противниците си по същата технология. Първо се намира някакъв външен враг: в Путинова Русия бяха чеченците, при Ердоган - кюрдите, при Бин Салман - шиитите, в Източна Европа - бежанците. После се раздават малко пари на населението, а след това се разгаря шумна борба срещу корупцията, която има за цел преди всичко да смаже от проверки избрани фирми (в Русия ги пращат в Сибир или в изгнание, в Саудитска Арабия - в петзвездни затвори). Не ще и дума, че закриват или поне притесняват медии. Накрая променят Конституцията, в резултат от което властта е бетонирана задълго.

Ето в такъв момент се случва скандалът с Главчев. Според мен - психологическо недомислие, дреболия. От друга страна този казус се оказа лакмус, който направи видимо нещо много страшно: някои го наричат путинизация, други - нелиберална демокрация, трети - стабилност. Затова истерията на всички ни, затова неочакваното единение около опозицията, която тепърва трябва да докаже, че го е заслужила.

Ивайло Дичев
Ивайло Дичев автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми