1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Проблемът на България: комунистите останаха, за да крадат"

Николай Цеков
15 май 2020

Големият проблем на България е, че след 1989 комунистите останаха на власт, за да крадат от държавата, казва чешкият предприемач Ян Скварил, който от 15 години работи в София. Ето как той вижда България и българите:

https://p.dw.com/p/3cGet
Ян Скварил
Ян СкварилСнимка: Next Consult

ДВ: Защо чешката икономика и стандартът на живот в страната настигат по-бързо най-развитите държави в ЕС, отколкото това се случва с България?

Ян Скварил: Основният проблем на България в сравнение с развитието на Чехия е, че след 1989 българските комунисти останаха на власт, за да крадат от държавата. В Чехия все пак успяхме с лустрация да изгоним голяма част от комунистите и ченгетата от държавните институции. За съжаление, олигарсите в България продължават да прилагат старите ченгеджийски номера - например да държат с компромати високопоставени политици и чиновници, които определят правилата на играта в българския бизнес. Да, прокуратурата провежда многобройни акции срещу корумпирани бизнесмени и политици, но аз не забелязвам някаква особена промяна в България. Докато обществото не види влезли в сила ефективни присъди, резултатът от тези напъни за мен ще е винаги равен на нула.

ДВ: Кой може да прави успешен бизнес в България?

Скварил: В България е много лесно да започнеш бизнес, стига да се насочваш към външни пазари. Но ако начинаещите предприемачи попаднат в полезрението на институциите - тогава става страшно. Причината софтуерните фирми да са развиват с много бързи темпове в България и така да правят страхотна реклама на страната е, че те работят за задгранични клиенти. Чиновниците тук не разбират с какво точно се занимават и затова не им се бъркат в работата. Така че, за да бъдеш успешен предприемач в България, първото условие е да работиш за външния пазар.

ДВ: А ако работиш за вътрешния пазар?

Скварил: Ако работиш за българския пазар, веднага около теб започват да кръжат всякакви контролни и регулаторни органи и поканите за рушвет не закъсняват. Наблюдавахме няколко сделки, чрез които чужди инвеститори искаха да придобият собственост и да започнат бизнес в България. Когато прочетете решенията на българските регулатори по тези казуси, няма как да не ви светне, че става дума за поръчка и корупция. Примерите са с последната сделка, която ЧЕЗ се опита да направи в България и усилията на чешкия предприемач Петер Келнер да купи Нова телевизия. Вижте само решенията на Комисията за защита на конкуренцията: няма как да не забележите светкавичната скорост, с която едни сделки се одобряват - особено тези, които са интересни за местните олигарси. В същото време решенията за други контракти, които в правно отношение са значително по-лесни, се влачат с месеци. Ето защо на България е така нужно въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие - след изтичането на определен срок подателят да претендира, че решението на проблема му е в негова полза. Освен това много срокове за издаване на документи трябва да бъдат съкратени, а провинилите се за забавянето (съвсем умишлено!) чиновници и институции да бъдат глобявани и да носят реална наказателна отговорност. Чужденците ми казват, че съдбата на техните проекти зависи от това кой в България има интерес те да се случат или да не се случат.

ДВ: Дали в България през последните години бизнесът е по-корумпиран, отколкото преди? А в сравнение с Чехия?

Скварил: Никога не съм твърдял, че корупцията в Чехия е по-малко разпространена, отколкото в България. Даже напротив - разпределяният чрез рушветчийство ресурс в моята родина е в пъти по-голям, отколкото в България. Дори чешкият премиер беше разследван от ОЛАФ за злоупотреба с еврофондове. Така че явлението е общо за всички бивши соцстрани. По отношение на губивремето заради бюрокрацията България стои много по-добре от Гърция например, където чиновниците работят от 10 часа сутринта до 13 часа по обед. След това не ги търси. Но голямата разлика между България и Чехия е в това, че колкото икономиката е по-силна, толкова по-малки са възможностите политиците да се месят в нея. Особено благотворно е влиянието на капитали от големи и добре регулирани икономики като германската например. Присъствието им в страни като Чехия и България ограничава възможностите за корупция и търговия с влияние. Защото при всяка подобна намеса управителят на задграничното предприятие се обажда на своя посланик, което води до крайно нежелателни реакции отвън. Ето защо българските компании са по-беззащитни. Сивият сектор в България все още е много развит, но българските компании понякога участват в сивата икономика по неволя, а не защото са много алчни и искат да печелят повече. Често това е продиктувано от изкривената пазарна среда, в която ако не криеш данъци и осигуровки, просто фалираш.

ДВ: Как оценявате ролята на еврофондовете за прогреса в българската икономика през 13-те години членство на страната в Европейския съюз?

Скварил: Както в България, така и в Чехия европейските фондове не се използват достатъчно ефективно. Като цяло българската икономика усвоява реално между 20 и 30% от отпуснатите ѝ от европейските данъкоплатци средства. С тези пари много предприятия в страната си закупиха ново и модерно оборудване. Изградена беше солидна транспортна и комунална  инфраструктура, а много общини бяха благоустроени, което е съществен позитив от българското членство в Евросъюза. По отношение на качеството на пътната мрежа България много изпревари Румъния, където шосетата продължават да са пълен кошмар. 

ДВ: Какво привлича и отблъсква инвеститорите да правят бизнес в България?

Скварил: От разговорите ми с потенциални инвеститори в България оставам с впечатлението, че те не се интересуват от ниските данъци в страната, защото и съседните страни вече предлагат данъчни и други облекчения. Заради това Сърбия се развива по-бързо и привлича повече задгранични капиталовложения. А уж евтината работна ръка в България става все по-скъпа.

Управляващите много се хвалят например с инвестиции в производството на автомобилни части и компоненти. Но в повечето случаи става дума за наемане на неквалифицирана работна ръка, например за ръчно комплектуване на автомобилните кабели. За тази цел фирми като японската „Язаки“ в Ямбол или германската „Леони“ в Плевен наемат предимно хора от малцинствата, тъй като друга работна ръка вече просто няма. Тези работници не са пример за трудова дисциплина и заплащането на живия труд в подобни предприятия в крайна сметка излиза много скъпо на инвеститорите.

Друго мое впечатление от условията за правене на бизнес в България е, че тук предприятията се управляват посредством доста емоционални подходи, включващи приятелства, връзки с институциите и лични отношения между партньорите. Анализите и планирането остават на заден план. Българите бързат и очакват моментален резултат, затова и много неща се претупват. Тук мотото е: „Да действаме, пък ще видим какво ще излезе накрая“. В Чехия под влияние на германския модел за правене на бизнес управлението на фирмите се основава на диаметрално противоположни принципи. Подходите са много по-рационални и затова доста време се отделя на планирането, подготовката и анализа на фирменото управление.

"Работя от една година в Германия": разказът на един българин

ДВ: Според Вас, до каква степен демографската криза и свързаният с нея дефицит на работна ръка ще повлияят на развитието на България?

Скварил: С оглед на ниската раждаемост в цяла Европа считам отворената имиграционна политика за неизбежна - при условие, че се прави с ясна цел и е насочена към държави с потенциал за лесна интеграция на населението им в българското общество. Работниците от бившите съветски републики са първата опция, но пък те не се славят с голяма трудоспособност. Виетнам за мен е чудесна възможност. Виетнамците са работливи и не са толкова крадливи. Чехия, за разлика от България, прояви далновидност и не ги изгони след 1989. В момента по неофициални данни виетнамското малцинство представлява 1% от чешките граждани. То се оказа изключително адаптивно и успешно. Виетнамците държат най-голямата търговска верига от денонощни магазини с 20% дял от чешкия пазар на дребно. И в Чехия нараства дефицитът на кадри, особено на професионално подготвени специалисти и среден технически персонал. Но както в България, така и в Чехия ксенофобията пречи за привличането отвън на качествена работна сила.

ДВ: А квалификацията на тази работна ръка?

Скварил: По отношение на пригодността на образователните системи за подготовката на необходимите кадри трябва да отбележа, че и в Чехия, и в България се набляга повече на механичното натрупване на знания, а не на придобиването на умения. Но най-сериозният кадрови проблем пред правенето на бизнес в България, сравним с дефицита на работна ръка, е много ниското равнище на подготовка на т.нар. средно управленско ниво - ръководители на отдели, началници на смени и т.н. Това са специалистите, които директно управляват мнозинството от заетите. Точно равнището на подготовка на „малките началници“ предопределя дали текучеството на работна сила в предприятието ще е голямо или нормално. В това отношение нещата в България не са никак добре.

Ян Скварил е специалист с 15 години опит в бизнес консултирането и партньор „Бизнес развитие“ в Некст Консулт. В продължение на 6 години той е бил част от мениджърския екип на мултинационалната консултантска компания Делойт в Централна Европа, където ръководи проекти на водещи производствени и строителни компании в Чехия и Словакия.

*****

Вижте и тези видеа:

Среща с една българска зъболекарка в Германия

Защо заминавам за Германия: една медицинска сестра разказва

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми